През последната една година доста неща се случиха. Аз се промених. Дори мога да кажа,че израстнах като човек и станах по-добра версия на себе си. Но все още имам някой спънки по пътя. Като например,когато спя сама винаги си пускам музика,филм или сериал. Не мога да спя на тишина особено , когато съм сама. А и лампата задължително трябва да свети. Също така гушкам играчка/възгланица. Не мога да спя на тишина, защото няма да мога да заспя. Дори да съм уморена, мислите ми няма да ми дадът мир. Просто съм си такъв човек. Все мисля за това или онова. На английски му казват " overthinking".През деня е лесно. Имам си своите задачи , а вечерта гледам филм/сериал/ , чета книга или слушам музика и разсейвам ума си. Но когато трябва да заспя, до угася лампата, да спра всички звуци тогава започвам да мисля за това, за онова. И никога не е за конкретно нещо , нито пък за конкретен човек. Може да е нещо свързано с миналото, може да е за нещо , което в момента ме тревожи. Накра мога само да добавя,че щях да спя, а вместо това седнах да си пиша мислите.